Бойко Ламбовски Марина, наши праздники

Красимир Георгиев
„МАРИНА, НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ” („МАРИНА, НАШИ ПРАЗДНИКИ”)
Бойко Панов Ламбовски (р. 1960 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Надежда Кондакова


Бойко Ламбовски
МАРИНА, НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ

Марина, нашите празници ни наказват.
Нашите празници са безмилостни, екзотични слънца.
Те изгряват внезапно и внезапно залязват,
а срамът обгаря
виновните ни лица.

Марина, нашите празници са отломъци
от времената, в които сме били богове.
Любовта е опит да си припомним,
че сме съвсем смъртни.
И не съвсем.

Затова не бива да се разминем така,
както чудото се разминава
с невярващите очи.
Нека една минута се изумим пак!
Нека една минута камбанно да помълчим!

Марина, нашите празници са нашият срам...
Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.
Най-страшното не е, че ще остана сам.
Най-страшното е това,
че те обичам малко.

               1986 г.


Бойко Ламбовски
МАРИНА, НАШИ ПРАЗДНИКИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Надежда Кондакова)

Марина, наши праздники – нам наказанье.
Наши праздники – безжалостные, экзотичные солнца,
они восходят внезапно и внезапно заходят,
и стыд обжигает потом –
виноватые лица.

Марина, наши праздники – это обломки
времен, когда сами мы были богами,
а любовь – только опыт напоминанья,
что мы определенно смертны.
И не определенно.

Вот поэтому мы не должны разминуться,
так, как чудо разминулось –
с неверящими глазами.
Дай Бог нам еще хоть минуту – поизумляться!
Еще минуту дай Бог помолчать колокольно.

Марина, наши праздники – стыд наш и срам…
Они нас великими делают в жизни, а мы – их делаем жалкими.
И все же страшней одиночества, страшнее всего
лишь то, что тебя я люблю,
что люблю тебя мало.